Алфа рисърч: 8-партиен парламент, БСП вече на пета позиция
8-партиен парламент с първа политическа сила -СДС. Това сочат данните на ново проучване на „ Арфа рисърч “ за публичните настройки в навечерието на изборите.
Изследването е извършено в интервала 25-27 септември измежду 1025 пълнолетни българи от цялата страна. Информацията е събрана по метода на директното стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Наблюдава се лека готовност измежду твърдите симпатизанти на и леко нарастване на % дали своят вот за тях – 25,2%, разяснява в " Тази заран " социологът Боряна Димитрова.
Втора политическа мощ е „ “ с 16,5% поддръжка. Според изследването на „ Алфа рисърч “ трети са с 13,1% поддръжка, следвани компактно от „ “ с 11%. става пета политическа мощ с 10,2% поддръжка, а след тях е „ “ с 8,4%. На ръба да влязат в Народното събрание са „ “ и „ “ – надлежно с 4,4% и 4% поддръжка.
Анализът на социолозите
Боряна Димитрова посочи, че „ “ има към себе си външна страна от колебаещи се гласоподаватели. В взаимозависимост от това дали те ще могат да ги привлекат ще зависи амплитудата на тази партия.
Основен извод на изследването на „ Алфа рисърч “ е, че се чака разбъркване в позициите на , и „ “ поради околните им резултати.
„ Има две, сякаш противоположни настройки в публичното мнение. От една страна, „ “ концентрира много значително русофилския избор в България. От друга страна, за първи път следим доста ясна и безапелационна оценка на българското публично мнение за част от развоя на събитията във войната в Украйна. 78% са против оповестената готовност, единствено 11% я поддържат “, разяснява Димитрова.
По думите ѝ тази социална настройка стартира да служи като „ спирачка “ пред повишаването на вота за „ “. Интересно е коя от двете трендове ще надделее в деня на вота.
Ключово за пък ще е дали по-възрастното население ще се оправи с машинния избор, тъй като по този метод социалистическата партия може да загуби чисто софтуерно част от своите гласоподаватели.
Относно последните две места – за „ “ и за „ “ – възможностите да влязат в Народното събрание съгласно социолозите е 50 на 50. Към момента тяхната готовност за гласоподаване и съмнението е много висока, тъй че е рисково присъединяване им, посочи социологът.
Каква ще е изборната интензивност на тези избори?
Очаква се изборната интензивност да е към 45%. Социолозите обаче чакат даже да е по-ниска. От тях 75% са решили за кого да гласоподават. 25% споделят, че сигурно ще гласоподават, само че се двоумят сред две партии.
По думите на Боряна Димитрова акцията не е довела до повишаване на желанието на гласоподаване, нито пък до одобряване на безапелационен избор на българите.
„ Налице е висока подвижност измежду българските гласоподаватели, отчаяние от към този момент направени избори и ниско доверие към политическите представители, което дава опция за разбъркване в една условна ранглиста на електоралните желания “, разясни социологът. Изборна серпантина или постоянен кабинет?
Според електоралните настройки към 70% от българските гласоподаватели желаят да има държавно управление пред лицето на множеството рецесии, пред които е изправена България.
Несигурността, в която живеят и непрестанно повтарящите се избори, не се прави оценка положително. В същото време обаче има огромна степен на песимизъм дали партиите ще съумеят да сформират държавно управление.
47,1% считат, че е по-вероятно да има кабинет, 42,8% са на противоположното мнение, а 10,1% нямат мнение.
Изследването на „ Алфа рисърч “ е извършено в интервала 25-27 септември измежду 1025 пълнолетни българи от цялата страна. Информацията е събрана по метода на директното стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Изследването е извършено в интервала 25-27 септември измежду 1025 пълнолетни българи от цялата страна. Информацията е събрана по метода на директното стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Наблюдава се лека готовност измежду твърдите симпатизанти на и леко нарастване на % дали своят вот за тях – 25,2%, разяснява в " Тази заран " социологът Боряна Димитрова.
Втора политическа мощ е „ “ с 16,5% поддръжка. Според изследването на „ Алфа рисърч “ трети са с 13,1% поддръжка, следвани компактно от „ “ с 11%. става пета политическа мощ с 10,2% поддръжка, а след тях е „ “ с 8,4%. На ръба да влязат в Народното събрание са „ “ и „ “ – надлежно с 4,4% и 4% поддръжка.
Анализът на социолозите
Боряна Димитрова посочи, че „ “ има към себе си външна страна от колебаещи се гласоподаватели. В взаимозависимост от това дали те ще могат да ги привлекат ще зависи амплитудата на тази партия.
Основен извод на изследването на „ Алфа рисърч “ е, че се чака разбъркване в позициите на , и „ “ поради околните им резултати.
„ Има две, сякаш противоположни настройки в публичното мнение. От една страна, „ “ концентрира много значително русофилския избор в България. От друга страна, за първи път следим доста ясна и безапелационна оценка на българското публично мнение за част от развоя на събитията във войната в Украйна. 78% са против оповестената готовност, единствено 11% я поддържат “, разяснява Димитрова.
По думите ѝ тази социална настройка стартира да служи като „ спирачка “ пред повишаването на вота за „ “. Интересно е коя от двете трендове ще надделее в деня на вота.
Ключово за пък ще е дали по-възрастното население ще се оправи с машинния избор, тъй като по този метод социалистическата партия може да загуби чисто софтуерно част от своите гласоподаватели.
Относно последните две места – за „ “ и за „ “ – възможностите да влязат в Народното събрание съгласно социолозите е 50 на 50. Към момента тяхната готовност за гласоподаване и съмнението е много висока, тъй че е рисково присъединяване им, посочи социологът.
Каква ще е изборната интензивност на тези избори?
Очаква се изборната интензивност да е към 45%. Социолозите обаче чакат даже да е по-ниска. От тях 75% са решили за кого да гласоподават. 25% споделят, че сигурно ще гласоподават, само че се двоумят сред две партии.
По думите на Боряна Димитрова акцията не е довела до повишаване на желанието на гласоподаване, нито пък до одобряване на безапелационен избор на българите.
„ Налице е висока подвижност измежду българските гласоподаватели, отчаяние от към този момент направени избори и ниско доверие към политическите представители, което дава опция за разбъркване в една условна ранглиста на електоралните желания “, разясни социологът. Изборна серпантина или постоянен кабинет?
Според електоралните настройки към 70% от българските гласоподаватели желаят да има държавно управление пред лицето на множеството рецесии, пред които е изправена България.
Несигурността, в която живеят и непрестанно повтарящите се избори, не се прави оценка положително. В същото време обаче има огромна степен на песимизъм дали партиите ще съумеят да сформират държавно управление.
47,1% считат, че е по-вероятно да има кабинет, 42,8% са на противоположното мнение, а 10,1% нямат мнение.
Изследването на „ Алфа рисърч “ е извършено в интервала 25-27 септември измежду 1025 пълнолетни българи от цялата страна. Информацията е събрана по метода на директното стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ